Aphrodite (Роси)
52 71
21.05.2024 г., 11:25 ч.

Скитница 

  Поезия » Любовна
224 1 6


Превърнах се в самотница и скитница,
Отне ми всичко и ме изостави...
Навън се лутам сред море от хищници
И трябва сам-самичка да се браня.

А как копнея за милувката ти нежна,
За топлата ти длан върху лицето...
Но щом се сетя - болката ме реже,
Пронизва ме между ребрата - във сърцето.

А как копнея да ме защитиш,
От на живота ударите тежки.
Но знам, че няма да се появиш,
Защото всичко с тебе беше грешка.

Обичах те безумно, като луда,
Превърнах се във твоя почитателка.
Ала истината се оказа друга,
Дойде във облик на жена - предателка.

Превърнах се в самотница и скитница,
Но вече съм с отворени очи.
Захвърли ме навън сред зверовете,
А най-големият от тях си всъщност ти...

Така че, не, не искам да те виждам,
Дори агонията по теб да е голяма.
И нека болката като морето да приижда,
Заслужила съм в нея цялата да се удавя

© Роси Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??