Скитнице, блуднице

Наскита ли се, блуднице Любов?!

Я, виж се - свита, гола, боса...

Премръзнала висиш пред моя дом -

от Камък... топлина, подслон да просиш.

Е, влизай... Нощ е. Иде дъжд...

Огнище нямам. Нито пък камина.

Там огън не запалих ни веднъж.

Затуй ей с тия две ръце я сринах.

Не исках много - капчица... искра...

А ти се хилеше насреща ми мръснишки.

Пресядаха ми... още ми горчат

подхвърлените мижави огризки.

Разстреля небесата ми... А как

ти вярвах сляпо и по тебе бягах.

Сто пъти ме подмина в своя бяг -

за Рая тръгвах, а пристигах в Ада.

Изтрий веднага "лютите" сълзи!

Нима какво е съвест още помниш?!

Отровен е плачът ти. И фалшив.

Не те боли! И няма да ме трогнеш!

Претръпнах. И изстинах. До безчувственост. -

Те, кладите, за теб и грош не струват......

И ъгъл ти е много за нощуване!

Спокойна нощ, Любов! Не ме сънувай!