Скитнице, блуднице
Наскита ли се, блуднице Любов?!
Я, виж се - свита, гола, боса...
Премръзнала висиш пред моя дом -
от Камък... топлина, подслон да просиш.
Е, влизай... Нощ е. Иде дъжд...
Огнище нямам. Нито пък камина.
Там огън не запалих ни веднъж.
Затуй ей с тия две ръце я сринах.
Не исках много - капчица... искра...
А ти се хилеше насреща ми мръснишки.
Пресядаха ми... още ми горчат
подхвърлените мижави огризки.
Разстреля небесата ми... А как
ти вярвах сляпо и по тебе бягах.
Сто пъти ме подмина в своя бяг -
за Рая тръгвах, а пристигах в Ада.
Изтрий веднага "лютите" сълзи!
Нима какво е съвест още помниш?!
Отровен е плачът ти. И фалшив.
Не те боли! И няма да ме трогнеш!
Претръпнах. И изстинах. До безчувственост. -
Те, кладите, за теб и грош не струват......
И ъгъл ти е много за нощуване!
Спокойна нощ, Любов! Не ме сънувай!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Илиева Всички права запазени
