5 июн. 2018 г., 15:28

Скитник

973 1 1

Дните отминават

нощите избеляват

Само спомена за теб е жив и остава

и гори, гори, гори със страшна сила

 

Понякога ще идвам в живата ти

като утринен вятър

ще докосна нежно косите ти

и после ще отлетя далеч

 

Понякога ще идвам в нощта

като лунен лъч

ще погаля мило лицето ти

и ще изгасна в мрака

 

Понякога ще идвам в живота ти

случайно преоблечен като скитник

ще ти поискам милостиня

за да зърна очите ти поне за миг

и после ще си замина

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Делов Все права защищены

Стихотворение от Романа "Спасителя на България".

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...