5.06.2018 г., 15:28

Скитник

972 1 1

Дните отминават

нощите избеляват

Само спомена за теб е жив и остава

и гори, гори, гори със страшна сила

 

Понякога ще идвам в живата ти

като утринен вятър

ще докосна нежно косите ти

и после ще отлетя далеч

 

Понякога ще идвам в нощта

като лунен лъч

ще погаля мило лицето ти

и ще изгасна в мрака

 

Понякога ще идвам в живота ти

случайно преоблечен като скитник

ще ти поискам милостиня

за да зърна очите ти поне за миг

и после ще си замина

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Делов Всички права запазени

Стихотворение от Романа "Спасителя на България".

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...