Дните отминават

нощите избеляват

Само спомена за теб е жив и остава

и гори, гори, гори със страшна сила

Понякога ще идвам в живата ти

като утринен вятър

ще докосна нежно косите ти

и после ще отлетя далеч

Понякога ще идвам в нощта

като лунен лъч

ще погаля мило лицето ти

и ще изгасна в мрака

Понякога ще идвам в живота ти

случайно преоблечен като скитник

ще ти поискам милостиня

за да зърна очите ти поне за миг

и после ще си замина