5.06.2018 г., 15:28

Скитник

967 1 1

Дните отминават

нощите избеляват

Само спомена за теб е жив и остава

и гори, гори, гори със страшна сила

 

Понякога ще идвам в живата ти

като утринен вятър

ще докосна нежно косите ти

и после ще отлетя далеч

 

Понякога ще идвам в нощта

като лунен лъч

ще погаля мило лицето ти

и ще изгасна в мрака

 

Понякога ще идвам в живота ти

случайно преоблечен като скитник

ще ти поискам милостиня

за да зърна очите ти поне за миг

и после ще си замина

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Делов Всички права запазени

Стихотворение от Романа "Спасителя на България".

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...