Дните отминават
нощите избеляват
Само спомена за теб е жив и остава
и гори, гори, гори със страшна сила
Понякога ще идвам в живата ти
като утринен вятър
ще докосна нежно косите ти
и после ще отлетя далеч
Понякога ще идвам в нощта
като лунен лъч
ще погаля мило лицето ти
и ще изгасна в мрака ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Стихотворение от Романа "Спасителя на България".