Дните отминават
нощите избеляват
Само спомена за теб е жив и остава
и гори, гори, гори със страшна сила
Понякога ще идвам в живата ти
като утринен вятър
ще докосна нежно косите ти
и после ще отлетя далеч
Понякога ще идвам в нощта
като лунен лъч
ще погаля мило лицето ти
и ще изгасна в мрака ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse
Стихотворение от Романа "Спасителя на България".