Скитник в Рая
Мракът скитник е без светлината.
Броди тъжен, уморен.
Лъч небесен на земята
е оазис в делника студен.
И пустиня е небето вече.
Няма и крила за път.
Ангели прокудени далече,
тихо във забрава спят.
Нощ е! Вяла в звездно черно.
Кехлибарени робини те зоват:
“Ти върни доброто верно,
някъде ридаещо във скръб!”
Как желаеше да властваш –
мрак "всевишен", утвърден.
Но защо си скитник гол във Рая
молещ за светулков ден?!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цветето Б. Все права защищены
