Мракът скитник е без светлината.
Броди тъжен, уморен.
Лъч небесен на земята
е оазис в делника студен.
И пустиня е небето вече.
Няма и крила за път.
Ангели прокудени далече,
тихо във забрава спят.
Нощ е! Вяла в звездно черно.
Кехлибарени робини те зоват:
“Ти върни доброто верно,
някъде ридаещо във скръб!”
Как желаеше да властваш –
мрак "всевишен", утвърден.
Но защо си скитник гол във Рая
молещ за светулков ден?!
© Цветето Б. All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
