Мракът скитник е без светлината.
Броди тъжен, уморен.
Лъч небесен на земята
е оазис в делника студен.
И пустиня е небето вече.
Няма и крила за път.
Ангели прокудени далече,
тихо във забрава спят.
Нощ е! Вяла в звездно черно.
Кехлибарени робини те зоват:
“Ти върни доброто верно,
някъде ридаещо във скръб!”
Как желаеше да властваш –
мрак "всевишен", утвърден.
Но защо си скитник гол във Рая
молещ за светулков ден?!
© Цветето Б. All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
