Скитник в Рая
Мракът скитник е без светлината.
Броди тъжен, уморен.
Лъч небесен на земята
е оазис в делника студен.
И пустиня е небето вече.
Няма и крила за път.
Ангели прокудени далече,
тихо във забрава спят.
Нощ е! Вяла в звездно черно.
Кехлибарени робини те зоват:
“Ти върни доброто верно,
някъде ридаещо във скръб!”
Как желаеше да властваш –
мрак "всевишен", утвърден.
Но защо си скитник гол във Рая
молещ за светулков ден?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цветето Б. Всички права запазени
