21 июн. 2010 г., 21:42

Скитникът

957 0 2

-О, скитнико, не виждам -
дай ми твоите очи.
-Очи не ще ти трябват, мила,
той грозен е - ще те боли!

-О, скитнико, не чувам -
дай ми твоите уши.
-Слух не ще ти трябва, мила,
гласът му груб е и ще те боли!

-О, скитнико, нищо не усещам -
дай ми твойте сетива.
-Допирът му не е нежен -
по-добре ще е така!

-О, скитнико, не мога да обичам,
дай ми твоето сърце!
-Не можеш, мила, но аз мога!
А сърцето вече ми го взе...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Криси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....