28 апр. 2007 г., 09:59  

Скитнишка любов

650 0 4

 

Аз дадох ликът си, на тебе -

дарих ти със него сърцето си.

Почувствах се гол, като бебе,

което поемаш в ръцете си.

 

Останах, така беззащитен -

без броня, без маска, без грим...

Да любиш, е толкова трудно -

тогава, си най уязвим.

 

Но, що за любов пък, това е?

Не зная - страхувам се аз.

Без жертви, любов, то се знае,

че няма - дори между нас.

 

Аз скитник съм.

Скитник ще бъда в душата си -

даже със теб,

по пътя в живота да тръгна,

все пак,

ще избързам напред.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бостан Бостанджиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...