Скитнишка любов
Аз дадох ликът си, на тебе -
дарих ти със него сърцето си.
Почувствах се гол, като бебе,
което поемаш в ръцете си.
Останах, така беззащитен -
без броня, без маска, без грим...
Да любиш, е толкова трудно -
тогава, си най уязвим.
Но, що за любов пък, това е?
Не зная - страхувам се аз.
Без жертви, любов, то се знае,
че няма - дори между нас.
Аз скитник съм.
Скитник ще бъда в душата си -
даже със теб,
по пътя в живота да тръгна,
все пак,
ще избързам напред.
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
