28 abr 2007, 9:59  

Скитнишка любов

  Poesía
654 0 4

 

Аз дадох ликът си, на тебе -

дарих ти със него сърцето си.

Почувствах се гол, като бебе,

което поемаш в ръцете си.

 

Останах, така беззащитен -

без броня, без маска, без грим...

Да любиш, е толкова трудно -

тогава, си най уязвим.

 

Но, що за любов пък, това е?

Не зная - страхувам се аз.

Без жертви, любов, то се знае,

че няма - дори между нас.

 

Аз скитник съм.

Скитник ще бъда в душата си -

даже със теб,

по пътя в живота да тръгна,

все пак,

ще избързам напред.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...