28 abr 2007, 9:59  

Скитнишка любов

  Poesía
659 0 4

 

Аз дадох ликът си, на тебе -

дарих ти със него сърцето си.

Почувствах се гол, като бебе,

което поемаш в ръцете си.

 

Останах, така беззащитен -

без броня, без маска, без грим...

Да любиш, е толкова трудно -

тогава, си най уязвим.

 

Но, що за любов пък, това е?

Не зная - страхувам се аз.

Без жертви, любов, то се знае,

че няма - дори между нас.

 

Аз скитник съм.

Скитник ще бъда в душата си -

даже със теб,

по пътя в живота да тръгна,

все пак,

ще избързам напред.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...