Скитосване
Аз съм скитосвал по "балкана",
докато още бях момче...
когато сутрин ставах рано,
преди деня да напече.
Подкарвах нашия добитък,
с торбичката със хляб и лук
и като мъничък комита,
от наковалня станах чук!
Ний бяхме вечно пет момчета,
все от "Еврейската махла"...
И тази наша славна чета
препускаше до есента!
Ний по пътеки и радики,
кръстосвахме до вечерта,
а под вековните борики,
печахме желви за храна...
Района ни бе над "Хисаря",
и по "Терзицкото дере",
за нас там слънцето догаря,
нощта догде ни прибере...
Но често бяхме в "Баллаклъка",
за диви ягоди и злак,
и ходехме по препоръка,
за отдих в "Синия кайнак"...
Понякога на връх "Драгойна",
света ни беше под крака!
Дружинката ни малобройна,
разглеждаше от там света.
Така минаваха години,
докато ние порастем,
Сега намираме причини,
туй време пак да почетем
© Христо Славов Все права защищены