Mar 10, 2015, 9:30 PM  

Скитосване

606 0 3

Скитосване

Аз съм скитосвал по "балкана",
докато още бях момче...
когато сутрин ставах рано,
преди деня да напече.


Подкарвах нашия добитък,
с торбичката със хляб и лук
и като мъничък комита,
от наковалня станах чук!

 

Ний бяхме вечно пет момчета,
все от "Еврейската махла"...
И тази наша славна чета
препускаше до есента!

 

Ний по пътеки и радики,
кръстосвахме до вечерта,
а под вековните борики,
печахме желви за храна...

 

Района ни бе над "Хисаря", 
и по "Терзицкото дере",
за нас там слънцето догаря,
нощта догде ни прибере...

 

Но често бяхме в "Баллаклъка",
за диви ягоди и злак,
и ходехме по препоръка,
за отдих в "Синия кайнак"...

 

Понякога на връх "Драгойна",
света ни беше под крака!
Дружинката ни малобройна,
разглеждаше от там света.

 

Така минаваха години,
докато ние порастем,
Сега намираме причини,
туй време пак да почетем

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...