10.03.2015 г., 21:30  

Скитосване

605 0 3

Скитосване

Аз съм скитосвал по "балкана",
докато още бях момче...
когато сутрин ставах рано,
преди деня да напече.


Подкарвах нашия добитък,
с торбичката със хляб и лук
и като мъничък комита,
от наковалня станах чук!

 

Ний бяхме вечно пет момчета,
все от "Еврейската махла"...
И тази наша славна чета
препускаше до есента!

 

Ний по пътеки и радики,
кръстосвахме до вечерта,
а под вековните борики,
печахме желви за храна...

 

Района ни бе над "Хисаря", 
и по "Терзицкото дере",
за нас там слънцето догаря,
нощта догде ни прибере...

 

Но често бяхме в "Баллаклъка",
за диви ягоди и злак,
и ходехме по препоръка,
за отдих в "Синия кайнак"...

 

Понякога на връх "Драгойна",
света ни беше под крака!
Дружинката ни малобройна,
разглеждаше от там света.

 

Така минаваха години,
докато ние порастем,
Сега намираме причини,
туй време пак да почетем

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...