10.03.2015 г., 21:30  

Скитосване

610 0 3

Скитосване

Аз съм скитосвал по "балкана",
докато още бях момче...
когато сутрин ставах рано,
преди деня да напече.


Подкарвах нашия добитък,
с торбичката със хляб и лук
и като мъничък комита,
от наковалня станах чук!

 

Ний бяхме вечно пет момчета,
все от "Еврейската махла"...
И тази наша славна чета
препускаше до есента!

 

Ний по пътеки и радики,
кръстосвахме до вечерта,
а под вековните борики,
печахме желви за храна...

 

Района ни бе над "Хисаря", 
и по "Терзицкото дере",
за нас там слънцето догаря,
нощта догде ни прибере...

 

Но често бяхме в "Баллаклъка",
за диви ягоди и злак,
и ходехме по препоръка,
за отдих в "Синия кайнак"...

 

Понякога на връх "Драгойна",
света ни беше под крака!
Дружинката ни малобройна,
разглеждаше от там света.

 

Така минаваха години,
докато ние порастем,
Сега намираме причини,
туй време пак да почетем

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...