13 сент. 2006 г., 00:25

Скоро...

838 0 4
Скоро времето ще дойде,
когато ще ви кажа сбогом.
Ще се прегърнем и целунем,
и дланите, притиснати, ще пуснем...

Скоро ще е, много скоро,
когато разстоянието ще ме подлуди,
и зная аз, о, да, ще страдам,
ще страдам, че спрях всеки, пожелал да ме разубеди...

Усещам вече болката в сърцето
от тъмните и тихи нощи там,
където всяка вечер ще е страшна,
щом в тъмното отекне неочакван шум...

И страх ме е, дали ще оцелея,
дали ще съумея да се съхраня
или завинаги ще полудея,
но и в лудостта си, знам, ще се спася!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лилия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...