Sep 13, 2006, 12:25 AM

Скоро...

  Poetry
836 0 4
Скоро времето ще дойде,
когато ще ви кажа сбогом.
Ще се прегърнем и целунем,
и дланите, притиснати, ще пуснем...

Скоро ще е, много скоро,
когато разстоянието ще ме подлуди,
и зная аз, о, да, ще страдам,
ще страдам, че спрях всеки, пожелал да ме разубеди...

Усещам вече болката в сърцето
от тъмните и тихи нощи там,
където всяка вечер ще е страшна,
щом в тъмното отекне неочакван шум...

И страх ме е, дали ще оцелея,
дали ще съумея да се съхраня
или завинаги ще полудея,
но и в лудостта си, знам, ще се спася!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лилия All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...