Скреж

3 апр. 2006 г., 20:00

Поэзия

548 0 2

Нощта е тъй красива
спи луната в самотна красота
и пие тя отрова от морна тишина,
небето е осеяно със звезди
поклащащи снагата
не на самодиви,
а на плачещи робини са телата.
Слънцето изгряло
осветява други свтове,
а този с усмивка тиха
плаче като мъничко дете.
Устните ти пак са ледни-
солени от сълзи,
в очите ти зелени
креят моите мечти.
В безчувствена прегръдка
потапяме се с теб,
болката отново ни разделя,
но любовта ни не може да умре-
и тази нощ страстта
в грях сладък ни зове.

Скреж

Свързани произведения

Комментарии

Предложения