Natasha (Нати)
48 147
3.04.2006 г., 20:00 ч.

Скреж 

  Поезия
554 0 2

Нощта е тъй красива
спи луната в самотна красота
и пие тя отрова от морна тишина,
небето е осеяно със звезди
поклащащи снагата
не на самодиви,
а на плачещи робини са телата.
Слънцето изгряло
 осветява други свтове,
а този с усмивка тиха
плаче като мъничко дете.
Устните ти пак са ледни-
солени от сълзи,
в очите ти зелени
креят моите мечти.
В безчувствена прегръдка
потапяме се с теб,
болката отново ни разделя,
но любовта ни не може да умре-
и тази нощ страстта
в грях сладък ни зове.

© Нати Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??