Скрежко
Тази нощ Скрежко не спал,
по стъклата цветя е рисувал.
И разсипвал, разсипвал кристал,
в който зимното слънце палува.
Знам! Той е влюбен във мен
и ме чака навън, да сме двама...
...да пощипва в безкраен рефрен...
Как забравя, че всъщност съм дама...
Аз излизам с червения шал
по леда предпазливо пристъпвам,
а пък той съвсем пощурял
под палтото ми бързо се пъхва...
Замръзвам! Той гледа смутен,
но съблича палтото и шала...
...даже ботите в зимния ден...
и в снежинка превръща ме бяла...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Лозова Все права защищены
