exuded (Владимир Георгиев)
631 1303
25 окт. 2016 г., 12:44

Скрижал 

  Поэзия » Другая
344 1 3

Тази част от пътя е прекрасна.

Отляво – есен, багри, тишина.

Шофирам бавно – впечатлен, захласнат.

Не бързам. Не е път, а светлина.

 

Завивам рязко, тука пътят свършва.

И спирам. Пеш ще трябва да вървя.

Колко спомени у мен възкръсват.

И всички те ме водят към дома.

 

Тази част от пътя е прекрасна.

Дъб и ясен, лешник и гора.

Отдясно – къщичка, в която съм отраснал.

Стара порта, дива круша, мирис на трева.

 

Ей тук се гонехме, играхме жмичка.

През зимата снегът блестеше, бе кристал.

Напролет от високото вода потичаше.

И дворът тънеше в кал.

 

Оттука тръгват мойте спомени.

И сякаш само тука съм живял.

Човекът е човек единствено с корени.

Живот е другото, живот-скрижал.

© Владимир Георгиев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Да, тази част от пътя е прекрасна...
  • Поразходих се с теб
    Приятно!
  • Хубава творба!Поздравления, Владимир!
    "Човек е човек единствено с корени.
    Живота е другото, живот - скрижал!"
Предложения
: ??:??