Скрижал
Тази част от пътя е прекрасна.
Отляво – есен, багри, тишина.
Шофирам бавно – впечатлен, захласнат.
Не бързам. Не е път, а светлина.
Завивам рязко, тука пътят свършва.
И спирам. Пеш ще трябва да вървя.
Колко спомени у мен възкръсват.
И всички те ме водят към дома.
Тази част от пътя е прекрасна.
Дъб и ясен, лешник и гора.
Отдясно – къщичка, в която съм отраснал.
Стара порта, дива круша, мирис на трева.
Ей тук се гонехме, играхме жмичка.
През зимата снегът блестеше, бе кристал.
Напролет от високото вода потичаше.
И дворът тънеше в кал.
Оттука тръгват мойте спомени.
И сякаш само тука съм живял.
Човекът е човек единствено с корени.
Живот е другото, живот-скрижал.
© Владимир Георгиев All rights reserved.
