Скрита

Поэзия

587 0 5

Да се скриеш в здрачината,

да изчезнеш без остатък,

помрачила знойно лято

в каменния си замък ...

ще виждаш като призрак

над островърхите си кули

една душа с прегризано

от вик неистов гърло ...

Ще можеш ли да дишаш,

ще можеш ли да спиш

или тихо ще проклинаш

докато сама се умориш

обич отхвърлена? Мълчиш ...

Мълчи, не се показвай!

Ти си спомен за невяра ...

В замъка линей безкрай,

от душа без чувства изход няма ...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

valqka (Валентин Василев)

Ваня, Ани, Дани, Септ, Пепи, благодаря сърдечно! Поздрави!

2015-07-12T08:25:47+03:00
mariposasenelalma (Ваня Радовенска)

Мен пък ме впечатли „...една душа с прегризано от вик неистов гърло...“
И гневът, разбира се, с който е пропито стихотворението.Но какво друго е
гневът, ако не болка...
Поздрави от мен!

2015-07-10T22:33:39+03:00
valqka (Валентин Василев)

Благодаря, Рени! Топъл поздрав и от мен!

2015-07-10T15:18:16+03:00
ParvaNova (Ренета Първанова)

Прочетох днес рано и много ми хареса, Валяк! Сърдечен поздрав от мен!

2015-07-10T15:12:21+03:00
valqka (Валентин Василев)

За което ти изказвам своята признателност, Влади! А ти не се впечатлявай, разни хора, разни идеали - следвай пътя на сърцето и вдъхновението си.

2015-07-10T15:09:56+03:00