valqka (Валентин Василев) valqka (Валентин Василев)
8 515
10 июл. 2015 г., 12:52

Скрита

585 0 5

 

 

     

     Да се скриеш в здрачината,

     да изчезнеш без остатък,

     помрачила знойно лято

     в каменния си замък ...

     ще виждаш като призрак

     над островърхите си кули

     една душа с прегризано

     от вик неистов гърло ...

     Ще можеш ли да дишаш,

     ще можеш ли да спиш

     или тихо ще проклинаш

     докато сама се умориш

     обич отхвърлена? Мълчиш ...

     Мълчи, не се показвай!

     Ти си спомен за невяра ...

     В замъка линей безкрай,

     от душа без чувства изход няма ...

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Василев Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

  • valqka (Валентин Василев)
    valqka (Валентин Василев)
    Ваня, Ани, Дани, Септ, Пепи, благодаря сърдечно! Поздрави!
  • mariposasenelalma (Ваня Радовенска)
    mariposasenelalma (Ваня Радовенска)
    Мен пък ме впечатли „...една душа с прегризано от вик неистов гърло...“
    И гневът, разбира се, с който е пропито стихотворението.Но какво друго е
    гневът, ако не болка...
    Поздрави от мен!
  • valqka (Валентин Василев)
    valqka (Валентин Василев)
    Благодаря, Рени! Топъл поздрав и от мен!
  • ParvaNova (Ренета Първанова)
    ParvaNova (Ренета Първанова)
    Прочетох днес рано и много ми хареса, Валяк! Сърдечен поздрав от мен!
  • valqka (Валентин Василев)
    valqka (Валентин Василев)
    За което ти изказвам своята признателност, Влади! А ти не се впечатлявай, разни хора, разни идеали - следвай пътя на сърцето и вдъхновението си.

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0