valqka (Валентин Василев) valqka (Валентин Василев)
8 515
10 jul 2015, 12:52

Скрита

  Poesía
583 0 5

 

 

     

     Да се скриеш в здрачината,

     да изчезнеш без остатък,

     помрачила знойно лято

     в каменния си замък ...

     ще виждаш като призрак

     над островърхите си кули

     една душа с прегризано

     от вик неистов гърло ...

     Ще можеш ли да дишаш,

     ще можеш ли да спиш

     или тихо ще проклинаш

     докато сама се умориш

     обич отхвърлена? Мълчиш ...

     Мълчи, не се показвай!

     Ти си спомен за невяра ...

     В замъка линей безкрай,

     от душа без чувства изход няма ...

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • valqka (Валентин Василев)
    valqka (Валентин Василев)
    Ваня, Ани, Дани, Септ, Пепи, благодаря сърдечно! Поздрави!
  • mariposasenelalma (Ваня Радовенска)
    mariposasenelalma (Ваня Радовенска)
    Мен пък ме впечатли „...една душа с прегризано от вик неистов гърло...“
    И гневът, разбира се, с който е пропито стихотворението.Но какво друго е
    гневът, ако не болка...
    Поздрави от мен!
  • valqka (Валентин Василев)
    valqka (Валентин Василев)
    Благодаря, Рени! Топъл поздрав и от мен!
  • ParvaNova (Ренета Първанова)
    ParvaNova (Ренета Първанова)
    Прочетох днес рано и много ми хареса, Валяк! Сърдечен поздрав от мен!
  • valqka (Валентин Василев)
    valqka (Валентин Василев)
    За което ти изказвам своята признателност, Влади! А ти не се впечатлявай, разни хора, разни идеали - следвай пътя на сърцето и вдъхновението си.

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0