valqka (Валентин Василев) valqka (Валентин Василев)
8 515
10 jul 2015, 12:52

Скрита

  Poesía
586 0 5

 

 

     

     Да се скриеш в здрачината,

     да изчезнеш без остатък,

     помрачила знойно лято

     в каменния си замък ...

     ще виждаш като призрак

     над островърхите си кули

     една душа с прегризано

     от вик неистов гърло ...

     Ще можеш ли да дишаш,

     ще можеш ли да спиш

     или тихо ще проклинаш

     докато сама се умориш

     обич отхвърлена? Мълчиш ...

     Мълчи, не се показвай!

     Ти си спомен за невяра ...

     В замъка линей безкрай,

     от душа без чувства изход няма ...

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • valqka (Валентин Василев)
    valqka (Валентин Василев)
    Ваня, Ани, Дани, Септ, Пепи, благодаря сърдечно! Поздрави!
  • mariposasenelalma (Ваня Радовенска)
    mariposasenelalma (Ваня Радовенска)
    Мен пък ме впечатли „...една душа с прегризано от вик неистов гърло...“
    И гневът, разбира се, с който е пропито стихотворението.Но какво друго е
    гневът, ако не болка...
    Поздрави от мен!
  • valqka (Валентин Василев)
    valqka (Валентин Василев)
    Благодаря, Рени! Топъл поздрав и от мен!
  • ParvaNova (Ренета Първанова)
    ParvaNova (Ренета Първанова)
    Прочетох днес рано и много ми хареса, Валяк! Сърдечен поздрав от мен!
  • valqka (Валентин Василев)
    valqka (Валентин Василев)
    За което ти изказвам своята признателност, Влади! А ти не се впечатлявай, разни хора, разни идеали - следвай пътя на сърцето и вдъхновението си.

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0