10 jul 2015, 12:52

Скрита 

  Poesía
435 0 5

 

 

     

     Да се скриеш в здрачината,

     да изчезнеш без остатък,

     помрачила знойно лято

     в каменния си замък ...

     ще виждаш като призрак

     над островърхите си кули

     една душа с прегризано

     от вик неистов гърло ...

     Ще можеш ли да дишаш,

     ще можеш ли да спиш

     или тихо ще проклинаш

     докато сама се умориш

     обич отхвърлена? Мълчиш ...

     Мълчи, не се показвай!

     Ти си спомен за невяра ...

     В замъка линей безкрай,

     от душа без чувства изход няма ...

 

 

 

 

 

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ваня, Ани, Дани, Септ, Пепи, благодаря сърдечно! Поздрави!
  • Мен пък ме впечатли „...една душа с прегризано от вик неистов гърло...“
    И гневът, разбира се, с който е пропито стихотворението.Но какво друго е
    гневът, ако не болка...
    Поздрави от мен!
  • Благодаря, Рени! Топъл поздрав и от мен!
  • Прочетох днес рано и много ми хареса, Валяк! Сърдечен поздрав от мен!
  • За което ти изказвам своята признателност, Влади! А ти не се впечатлявай, разни хора, разни идеали - следвай пътя на сърцето и вдъхновението си.
Propuestas
: ??:??