Скрита
Да се скриеш в здрачината,
да изчезнеш без остатък,
помрачила знойно лято
в каменния си замък ...
ще виждаш като призрак
над островърхите си кули
една душа с прегризано
от вик неистов гърло ...
Ще можеш ли да дишаш,
ще можеш ли да спиш
или тихо ще проклинаш
докато сама се умориш
обич отхвърлена? Мълчиш ...
Мълчи, не се показвай!
Ти си спомен за невяра ...
В замъка линей безкрай,
от душа без чувства изход няма ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
