Jul 10, 2015, 12:52 PM

Скрита

  Poetry
581 0 5

 

 

     

     Да се скриеш в здрачината,

     да изчезнеш без остатък,

     помрачила знойно лято

     в каменния си замък ...

     ще виждаш като призрак

     над островърхите си кули

     една душа с прегризано

     от вик неистов гърло ...

     Ще можеш ли да дишаш,

     ще можеш ли да спиш

     или тихо ще проклинаш

     докато сама се умориш

     обич отхвърлена? Мълчиш ...

     Мълчи, не се показвай!

     Ти си спомен за невяра ...

     В замъка линей безкрай,

     от душа без чувства изход няма ...

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Василев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ваня, Ани, Дани, Септ, Пепи, благодаря сърдечно! Поздрави!
  • Мен пък ме впечатли „...една душа с прегризано от вик неистов гърло...“
    И гневът, разбира се, с който е пропито стихотворението.Но какво друго е
    гневът, ако не болка...
    Поздрави от мен!
  • Благодаря, Рени! Топъл поздрав и от мен!
  • Прочетох днес рано и много ми хареса, Валяк! Сърдечен поздрав от мен!
  • За което ти изказвам своята признателност, Влади! А ти не се впечатлявай, разни хора, разни идеали - следвай пътя на сърцето и вдъхновението си.

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....