Скрита в тишината

3 авг. 2018 г., 01:06

Поэзия » Философская

699 1 2

Понякога се крия в тишината,
от празни думи ми тежи,
там откривам смисълът когато,
живота почва много да горчи.

Друг път пък прегръщам тъмнината,
гледам към небето и броя звезди...
И намирам бряг към себе, когато
плувам във Вселена от мечти...

Понякога се рея в синевата,
изгубена за хорските мълви.
Моят дом е крепостта в която
пускам само сродните души.