Скрита в тишината
Понякога се крия в тишината,
от празни думи ми тежи,
там откривам смисълът когато,
живота почва много да горчи.
Друг път пък прегръщам тъмнината,
гледам към небето и броя звезди...
И намирам бряг към себе, когато
плувам във Вселена от мечти...
Понякога се рея в синевата,
изгубена за хорските мълви.
Моят дом е крепостта в която
пускам само сродните души.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пламена Владимирова Все права защищены
