3 ago 2018, 1:06

Скрита в тишината 

  Poesía » Filosófica
599 1 3

Понякога се крия в тишината,
от празни думи ми тежи,
там откривам смисълът когато,
живота почва много да горчи.

 

Друг път пък прегръщам тъмнината,
гледам към небето и броя звезди...
И намирам бряг към себе, когато
плувам във Вселена от мечти...

 

Понякога се рея в синевата,
изгубена за хорските мълви.
Моят дом е крепостта в която
пускам само сродните души.

© Пламена Владимирова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??