Скрити белези
На прага ми застанал да погледа
на стаята ми красивата подредба.
А аз поисках в нея да остане
с любов, една красива дума...
Пропуснах го през ореола на сърцето,
задъхана от силата в гърдите,
в очите случването бе красиво
със пърхащото на крилете.
Прокобно се обърна и си тръгна.
Навярно не заслужих пак обичане.
Душата ми в агонията си посърна,
в крилете не намерила летене...
от стари грешки спомени отсяла,
тя пази още стръкчета наивност.
И себе си докрай би извървяла
сред белези от нараненост...
И уморен, денят си тръгна на талази
в очите ми със огнените залези.
В дълбокото на светлите зеници,
той свойте скрити белези ще пази.
на стаята ми красивата подредба.
А аз поисках в нея да остане
с любов, една красива дума...
Пропуснах го през ореола на сърцето,
задъхана от силата в гърдите,
в очите случването бе красиво
със пърхащото на крилете.
Прокобно се обърна и си тръгна.
Навярно не заслужих пак обичане.
Душата ми в агонията си посърна,
в крилете не намерила летене...
от стари грешки спомени отсяла,
тя пази още стръкчета наивност.
И себе си докрай би извървяла
сред белези от нараненост...
И уморен, денят си тръгна на талази
в очите ми със огнените залези.
В дълбокото на светлите зеници,
той свойте скрити белези ще пази.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
