На прага ми застанал да погледа
на стаята ми красивата подредба.
А аз поисках в нея да остане
с любов, една красива дума...
Пропуснах го през ореола на сърцето,
задъхана от силата в гърдите,
в очите случването бе красиво
със пърхащото на крилете.
Прокобно се обърна и си тръгна.
Навярно не заслужих пак обичане.
Душата ми в агонията си посърна,
в крилете не намерила летене... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация