На прага ми застанал да погледа на стаята ми красивата подредба. А аз поисках в нея да остане с любов, една красива дума... Пропуснах го през ореола на сърцето, задъхана от силата в гърдите, в очите случването бе красиво със пърхащото на крилете. Прокобно се обърна и си тръгна. Навярно не заслужих пак обичане. Душата ми в агонията си посърна, в крилете не намерила летене... от стари грешки спомени отсяла, тя пази още стръкчета наивност. И себе си докрай би извървяла сред белези от нараненост... И уморен, денят си тръгна на талази в очите ми със огнените залези. В дълбокото на светлите зеници, той свойте скрити белези ще пази.
Без стръкчета наивност кой живее?Без шепичка несбъднат детски сън?
Този,който не прозре обичта в очите на другия,не я заслужава! Горе главата,момиче,не тъгувай,любовта сама ще те открие!!!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.