29 нояб. 2011 г., 11:26

Скромен дял

1.2K 0 31
По някакви неписани закони
нещата напоследък тръгват зле:
из кухнята мазилката се рони,
боя се лющи като слънчоглед.

Но всеки може лесно да отгатне,
че и животът ми е пред разпад.
За разлика от мен, съседът златни
ръце си има, знае занаят...

... фаянс реди, какви стени измазва,
фонтан ще вдигне в двора, ако щеш.
А аз примамвах птици в свойта пазва
и все уроци вземах по солфеж...

... доде отсреща къщата огромна
небето даже не подпря с комин.
Но да призная честно, аз не помня
да влезе в нея гост поне един.

Затуй отколе ти припявам тихо,
макар да знам, че туй е скромен дял.
А ти така красиво се усмихваш,
че някой току-виж ни завидял.

Какво че земетръс наблизко тътне
и хвърля сянка върху този ден,
щом дваж по-здрав е укрепен домът ни,
от песни и от обич изграден!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивайло Терзийски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Харесах!Поздрави!
  • Да , това е най-голямото богатство!
  • Така е Ив! Единственият лек за болния цар е ризата на щастлив човек. И знаеш ли къде са я намерили? В дома на бедняка- там се чувала весела детска глъчка и женска песен!Харесах стиха ти!
  • Благодаря ви:

    Регина (Радост Даскалова
    линасветлана (Лина Светлана
    zelena (Силвия Райчева)
    zikito (Милена Велева-Митева)
    Ilis (Алина Стоянова)
    tanq_mezeva (Таня Мезева)
    valia1771 (Ивон )
  • домашни майстори мноого!...поетите са кът))

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...