29.11.2011 г., 11:26

Скромен дял

1.1K 0 31
По някакви неписани закони
нещата напоследък тръгват зле:
из кухнята мазилката се рони,
боя се лющи като слънчоглед.

Но всеки може лесно да отгатне,
че и животът ми е пред разпад.
За разлика от мен, съседът златни
ръце си има, знае занаят...

... фаянс реди, какви стени измазва,
фонтан ще вдигне в двора, ако щеш.
А аз примамвах птици в свойта пазва
и все уроци вземах по солфеж...

... доде отсреща къщата огромна
небето даже не подпря с комин.
Но да призная честно, аз не помня
да влезе в нея гост поне един.

Затуй отколе ти припявам тихо,
макар да знам, че туй е скромен дял.
А ти така красиво се усмихваш,
че някой току-виж ни завидял.

Какво че земетръс наблизко тътне
и хвърля сянка върху този ден,
щом дваж по-здрав е укрепен домът ни,
от песни и от обич изграден!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Терзийски Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесах!Поздрави!
  • Да , това е най-голямото богатство!
  • Така е Ив! Единственият лек за болния цар е ризата на щастлив човек. И знаеш ли къде са я намерили? В дома на бедняка- там се чувала весела детска глъчка и женска песен!Харесах стиха ти!
  • Благодаря ви:

    Регина (Радост Даскалова
    линасветлана (Лина Светлана
    zelena (Силвия Райчева)
    zikito (Милена Велева-Митева)
    Ilis (Алина Стоянова)
    tanq_mezeva (Таня Мезева)
    valia1771 (Ивон )
  • домашни майстори мноого!...поетите са кът))

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...