Скръб
Грозни думи екват във нощта,
тежки рани цапат с кръв снега.
Очите натежават от сълзите безброй,
сърцето пак се свива в един болезнен вой.
А болката остава във тебе като гной,
разяжда те отвътре, но стене за покой.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Василена Василева Все права защищены