Грозни думи екват във нощта,
тежки рани цапат с кръв снега.
Очите натежават от сълзите безброй,
сърцето пак се свива в един болезнен вой.
А болката остава във тебе като гной,
разяжда те отвътре, но стене за покой.
© Василена Василева All rights reserved.