4 янв. 2012 г., 18:43

Скръб

707 0 3

СКРЪБ

 

Скърбя цяла нощ,

скърбя и цял ден -

няма приятел

и днеска до мен!

 

Тъй е тъжно и мрачно

без него, без нея...

Нямам повод аз вече

със глас да се смея...

 

И с всеки куплет

все по-тъжно ми става,

но някак поезията

успокоява...

 

Отварям прозореца

да проветря

и е все по-тихо

във двора сега...

 

Благодаря, че прочете ме,

но не скърби -

приятел намериш ли,

щастлив ще си ти!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ралица Костова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...