Jan 4, 2012, 6:43 PM

Скръб

  Poetry
702 0 3

СКРЪБ

 

Скърбя цяла нощ,

скърбя и цял ден -

няма приятел

и днеска до мен!

 

Тъй е тъжно и мрачно

без него, без нея...

Нямам повод аз вече

със глас да се смея...

 

И с всеки куплет

все по-тъжно ми става,

но някак поезията

успокоява...

 

Отварям прозореца

да проветря

и е все по-тихо

във двора сега...

 

Благодаря, че прочете ме,

но не скърби -

приятел намериш ли,

щастлив ще си ти!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ралица Костова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...