4.01.2012 г., 18:43

Скръб

705 0 3

СКРЪБ

 

Скърбя цяла нощ,

скърбя и цял ден -

няма приятел

и днеска до мен!

 

Тъй е тъжно и мрачно

без него, без нея...

Нямам повод аз вече

със глас да се смея...

 

И с всеки куплет

все по-тъжно ми става,

но някак поезията

успокоява...

 

Отварям прозореца

да проветря

и е все по-тихо

във двора сега...

 

Благодаря, че прочете ме,

но не скърби -

приятел намериш ли,

щастлив ще си ти!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ралица Костова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...