СКРЪБ
Скърбя цяла нощ,
скърбя и цял ден -
няма приятел
и днеска до мен!
Тъй е тъжно и мрачно
без него, без нея...
Нямам повод аз вече
със глас да се смея...
И с всеки куплет
все по-тъжно ми става,
но някак поезията
успокоява...
Отварям прозореца
да проветря
и е все по-тихо
във двора сега...
Благодаря, че прочете ме,
но не скърби -
приятел намериш ли,
щастлив ще си ти!
© Ралица Костова Всички права запазени