3 сент. 2021 г., 10:01

Скръбта 

  Поэзия
493 1 3

Скръбта ми бе мъничко птиче,

от вятър отвяно от топло гнездо,

на божи вестител ми в миг заприлича,

щом за помощ безгласно помоли ме то.

 

Аз го взех и го стоплих във моите длани,

позволих му да пие от мойте сълзи,

а то ме поведе по онези пътеки, от Бог начертани,

полускрити от тръни и диви лози.

 

И щом стигнахме там, на ръба на света,

птичето малко криле подари ми.

Как стана така, че щом се смилих над скръбта

рухнаха всички прегради, наглед нерушими?

© Лили Миднайт Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??