Sep 3, 2021, 10:01 AM

Скръбта 

  Poetry
515 1 3

Скръбта ми бе мъничко птиче,

от вятър отвяно от топло гнездо,

на божи вестител ми в миг заприлича,

щом за помощ безгласно помоли ме то.

 

Аз го взех и го стоплих във моите длани,

позволих му да пие от мойте сълзи,

а то ме поведе по онези пътеки, от Бог начертани,

полускрити от тръни и диви лози.

 

И щом стигнахме там, на ръба на света,

птичето малко криле подари ми.

Как стана така, че щом се смилих над скръбта

рухнаха всички прегради, наглед нерушими?

© Лили Миднайт All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??