3.09.2021 г., 10:01 ч.

Скръбта 

  Поезия
516 1 3

Скръбта ми бе мъничко птиче,

от вятър отвяно от топло гнездо,

на божи вестител ми в миг заприлича,

щом за помощ безгласно помоли ме то.

 

Аз го взех и го стоплих във моите длани,

позволих му да пие от мойте сълзи,

а то ме поведе по онези пътеки, от Бог начертани,

полускрити от тръни и диви лози.

 

И щом стигнахме там, на ръба на света,

птичето малко криле подари ми.

Как стана така, че щом се смилих над скръбта

рухнаха всички прегради, наглед нерушими?

© Лили Миднайт Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??