2 февр. 2008 г., 20:37

Скука

811 0 8
Безсмислието на този ден
притиска ми душата
и тегне с тонове над мен
на някой суетата.
Да бъда весела, да бъда и добра,
днес просто ми е трудно
и мразя себе си и знам,
за всички вас е чудно.
На никого не казвам: "Добър ден",
"обичам ви" и други,
крещи спокойствието покрай мен
и всички вие сте ми чужди...
Ще бъда весела
и може би - добра,
а може би, навярно и доволна,
но утре или в другиден, сега -
оставам си открито
                                    непокорна!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ая Цонева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздрави!Всеки има такива дни.Хубаво стихотворение!
  • Браво, Ая!!!Поздравления!!!
  • Благодаря ви,приятели!Стихотворението ми не е ново,но бях в подходящо за него настроение!По принцип трудно влизам в тая роля,но вляза ли никой да не ми попада в полезрението.Характер,какво да се прави....А вас ви обичам и ще ви казвам "Добър ден!"
  • бъдиш непокорна, но бъди доволна!!!
    От сутринта се започна с бунтовете
    Поздрави!
  • Поздрав за замислящия стих!
    Доста добре казано.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....