2.02.2008 г., 20:37

Скука

814 0 8
Безсмислието на този ден
притиска ми душата
и тегне с тонове над мен
на някой суетата.
Да бъда весела, да бъда и добра,
днес просто ми е трудно
и мразя себе си и знам,
за всички вас е чудно.
На никого не казвам: "Добър ден",
"обичам ви" и други,
крещи спокойствието покрай мен
и всички вие сте ми чужди...
Ще бъда весела
и може би - добра,
а може би, навярно и доволна,
но утре или в другиден, сега -
оставам си открито
                                    непокорна!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ая Цонева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрави!Всеки има такива дни.Хубаво стихотворение!
  • Браво, Ая!!!Поздравления!!!
  • Благодаря ви,приятели!Стихотворението ми не е ново,но бях в подходящо за него настроение!По принцип трудно влизам в тая роля,но вляза ли никой да не ми попада в полезрението.Характер,какво да се прави....А вас ви обичам и ще ви казвам "Добър ден!"
  • бъдиш непокорна, но бъди доволна!!!
    От сутринта се започна с бунтовете
    Поздрави!
  • Поздрав за замислящия стих!
    Доста добре казано.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...