20 июл. 2010 г., 23:43

Скъперник на думи 

  Поэзия » Философская
1544 0 15

                        СКЪПЕРНИК   НА  ДУМИ

 

                  Отекват     стъпки  в  тишината -

                  извечно  нещо  си  отива,

                  отсреща  някой  тъмнината

                  прогонва  с   мъничко  огниво.

 

                  И  чувства  приливи  напират,

                  към  откънтяващите    стъпки,

                  не  спирай,   ехо, не  замирай -

                  плодът  започва  с  крехка  пъпка.

 

                  Животът  всички  ни  променя,

                  изостря  сетивата  - струни,

                  и  прави  хората (и  мене)

                  скъперници  на  топли  думи.

 

                  Какво    ни  кара  да  пестиме

                  от  въглените   във  душата?

                 … Навярно   вятърните  зими,

                  които  чупеха   стъклата.

 

                                              Илия    Вълчев

© Илия Вълчев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??