Скъперник на думи
СКЪПЕРНИК НА ДУМИ
Отекват стъпки в тишината -
извечно нещо си отива,
отсреща някой тъмнината
прогонва с мъничко огниво.
И чувства приливи напират,
към откънтяващите стъпки,
не спирай, ехо, не замирай -
плодът започва с крехка пъпка.
Животът всички ни променя,
изостря сетивата - струни,
и прави хората (и мене)
скъперници на топли думи.
Какво ни кара да пестиме
от въглените във душата?
… Навярно вятърните зими,
които чупеха стъклата.
Илия Вълчев
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Илия Вълчев Все права защищены
