20.07.2010 г., 23:43 ч.

Скъперник на думи 

  Поезия » Философска
1543 0 15

                        СКЪПЕРНИК   НА  ДУМИ

 

                  Отекват     стъпки  в  тишината -

                  извечно  нещо  си  отива,

                  отсреща  някой  тъмнината

                  прогонва  с   мъничко  огниво.

 

                  И  чувства  приливи  напират,

                  към  откънтяващите    стъпки,

                  не  спирай,   ехо, не  замирай -

                  плодът  започва  с  крехка  пъпка.

 

                  Животът  всички  ни  променя,

                  изостря  сетивата  - струни,

                  и  прави  хората (и  мене)

                  скъперници  на  топли  думи.

 

                  Какво    ни  кара  да  пестиме

                  от  въглените   във  душата?

                 … Навярно   вятърните  зими,

                  които  чупеха   стъклата.

 

                                              Илия    Вълчев

© Илия Вълчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??