20 jul 2010, 23:43

Скъперник на думи

1.9K 0 14

                        СКЪПЕРНИК   НА  ДУМИ

 

                  Отекват     стъпки  в  тишината -

                  извечно  нещо  си  отива,

                  отсреща  някой  тъмнината

                  прогонва  с   мъничко  огниво.

 

                  И  чувства  приливи  напират,

                  към  откънтяващите    стъпки,

                  не  спирай,   ехо, не  замирай -

                  плодът  започва  с  крехка  пъпка.

 

                  Животът  всички  ни  променя,

                  изостря  сетивата  - струни,

                  и  прави  хората (и  мене)

                  скъперници  на  топли  думи.

 

                  Какво    ни  кара  да  пестиме

                  от  въглените   във  душата?

                 … Навярно   вятърните  зими,

                  които  чупеха   стъклата.

 

                                              Илия    Вълчев

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илия Вълчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...