Jul 20, 2010, 11:43 PM

Скъперник на думи

1.9K 0 14

                        СКЪПЕРНИК   НА  ДУМИ

 

                  Отекват     стъпки  в  тишината -

                  извечно  нещо  си  отива,

                  отсреща  някой  тъмнината

                  прогонва  с   мъничко  огниво.

 

                  И  чувства  приливи  напират,

                  към  откънтяващите    стъпки,

                  не  спирай,   ехо, не  замирай -

                  плодът  започва  с  крехка  пъпка.

 

                  Животът  всички  ни  променя,

                  изостря  сетивата  - струни,

                  и  прави  хората (и  мене)

                  скъперници  на  топли  думи.

 

                  Какво    ни  кара  да  пестиме

                  от  въглените   във  душата?

                 … Навярно   вятърните  зими,

                  които  чупеха   стъклата.

 

                                              Илия    Вълчев

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илия Вълчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...