Скъсани струни
Намерих я прашасала в мазето.
Далечна като първата любов.
Забърсах я, но общо взето,
гласът ù ми звучеше като нов.
Гледах и не исках да призная -
от странни чувства бях обзет.
Тя ме караше отново да мечтая,
сякаш бе жена, а не предмет.
Подех мелодия позната,
препускайки по скърцащия гриф.
И тя започна - трата-трата...
Един от двама ни обаче бе фалшив...
Разстроена е, рекох си тогава
и натегнах ключовете до откат.
Рамото започна да поддава,
грифът стенеше, а струните пищят...
Внезапно тишината ни прегърна
и легна тихо помежду ни.
Опитах времето назад да върна,
но как да съживя китарата без струни?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Леонид Стоянов Все права защищены
