бармах (Леонид Стоянов) бармах (Леонид Стоянов)
1 103
Mar 22, 2011, 8:32 PM

Скъсани струни

  Poetry
1.5K 0 8

Намерих я прашасала в мазето.

Далечна като първата любов.

Забърсах я, но общо взето,

гласът ù ми звучеше като нов.

 

Гледах и не исках да призная -

от странни чувства бях обзет.

Тя ме караше отново да мечтая,

сякаш бе жена, а не предмет.

 

Подех мелодия позната,

препускайки по скърцащия гриф.

И тя започна - трата-трата...

Един от двама ни обаче бе фалшив...

 

Разстроена е, рекох си тогава

и натегнах ключовете до откат.

Рамото започна да поддава,

грифът стенеше, а струните пищят...

 

Внезапно тишината ни прегърна

и легна тихо помежду ни.

Опитах времето назад да върна,

но как да съживя китарата без струни?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Леонид Стоянов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0