Mar 22, 2011, 8:32 PM

Скъсани струни

  Poetry
1.5K 0 8

Намерих я прашасала в мазето.

Далечна като първата любов.

Забърсах я, но общо взето,

гласът ù ми звучеше като нов.

 

Гледах и не исках да призная -

от странни чувства бях обзет.

Тя ме караше отново да мечтая,

сякаш бе жена, а не предмет.

 

Подех мелодия позната,

препускайки по скърцащия гриф.

И тя започна - трата-трата...

Един от двама ни обаче бе фалшив...

 

Разстроена е, рекох си тогава

и натегнах ключовете до откат.

Рамото започна да поддава,

грифът стенеше, а струните пищят...

 

Внезапно тишината ни прегърна

и легна тихо помежду ни.

Опитах времето назад да върна,

но как да съживя китарата без струни?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Леонид Стоянов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...