бармах (Леонид Стоянов) бармах (Леонид Стоянов)
1 103
Mar 22, 2011, 8:32 PM

Скъсани струни

  Poetry
1.5K 0 8

Намерих я прашасала в мазето.

Далечна като първата любов.

Забърсах я, но общо взето,

гласът ù ми звучеше като нов.

 

Гледах и не исках да призная -

от странни чувства бях обзет.

Тя ме караше отново да мечтая,

сякаш бе жена, а не предмет.

 

Подех мелодия позната,

препускайки по скърцащия гриф.

И тя започна - трата-трата...

Един от двама ни обаче бе фалшив...

 

Разстроена е, рекох си тогава

и натегнах ключовете до откат.

Рамото започна да поддава,

грифът стенеше, а струните пищят...

 

Внезапно тишината ни прегърна

и легна тихо помежду ни.

Опитах времето назад да върна,

но как да съживя китарата без струни?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Леонид Стоянов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0